Описание: [от тук http://www.bignoisefilms.com/films/features/89-fourth-world-war]
От предните линии на конфликтите в Мексико, Аржентина, Южна Африка, Палестина, Корея, от Сиатъл до Генуа, "войната срещу тероризма" в Ню Йорк, Афганистан и Ирак. Това е история за жените и мъжете, които се съпротивляват на опитите да бъдат унищожени в тази война.
Докато публичното пространство е изпълнено с разговори на генерали за новата световна война, заснети от върховете на бойните глави, човешката история на този глобален конфликт остава неразказана. "Четвъртата Световна Война" представя кадрите и гласовете на войната на земята. Това е история за война без край и тези, които й се противопоставят.
Продукт на двугодишни заснемане на движението от вътре на пет континента, "Четвъртата Световна Война" е филм, който би бил немисилм в някой друг исторически момент. Режисиран от авторите на "На това прилича демокрацията ("This Is What Democracy Looks Like") и "Сапатисти" ("Zapatista"), продукт на глобалната мрежа от независими медии и активистки групи, това наистина е един глобален филм за едно глобално движение.
Кошмарът на Дарвин е разказ за хората между Севера и Юга, за глобализацията, за рибата...
Някъде през 1960-те, в сърцето на Африка, един научен експеримент поставя ново животно в езерото Виктория. Нилският контур (The Nile Perch), един ненаситен хищник, унищожава почти всички местни видове риба. Но въпреки това се разможава толкова бързо, че сега бялото му филе се изнася из целия свят.
Огромни товарни самолети от бившия СССР ежедневно събират последния улов в замяна на товара, който носят на юг... Калашникови и амониции за безкрайните войни в мрачния център на този континент.
Тази разразстваща се мултинационална индустрия на риба и оръжие, създава един безбожен глобализиран съюз на бреговете на най-голямото тропическо езеро: армия от местни рибари, агенти на Световната банка, бездомни деца, африкански министри, европейски комисари, танзанийски проститутки и руски пилоти.
Оцеляването на най-приспособения?(survival of the fittest?)
Старият въпрос, относно това коя социално-политическа структура е най-добрата за света, изглежда вече има отговор. Капитализмът победи. Крайната форма за бъдещите общества е "консумеристката демокрация", която се разглежда като "цивилизована" и "добра". В дарвинисткия смисъл "добрата система" победи. Победи чрез убеждаване или унищожение на враговете си.
В КОШМАРЪТ НА ДАРВИН се опитах да преобразувам тази странна успешна история, за една риба и бума около това "най-приспособено" животно, в една иронична, плашеща алегория за това, което е наричано Новия световен ред. Мога да направя същия филм за Сиера Леоне, само рибите щяха да са диаманти, в Хондурас банани, в Либия, Нигерия и Ангола суров петрол. Предполагам, че повечето от нас знаят за унищожителните механизми на нашето съвремие, но не можем да си ги представим. Не можем "да го схванем", не можем да повярваме наистина в това, което вече знаем.
Невероятно е това, че щом се октрият някакви сурови ресурси, местните започват да умират от глад, синовете им стават войници, а дъщерите им слугини или проститутки. Чувствам се отвратително от това, че постоянно чувам и виждам все едни и същи истории. След стотици години на робство и колониализация в Африка, глобализацията на африканските пазари е третото и най-убийствено унижение за хората от този континент. Арогантността на богатите държави към третия свят (това е около 3/4 от човечеството) създава неизмерими бъдещи опасности за всички хора.
Изглежда, че никой от участниците в тази смъртоносна система няма грозно лице, а и в почти всички случаи няма и лоши намерения. Тези хора включват теб и мен. Някои от нас "просто си вършат работата" (например пилотирайки самолет с напалм от точка А до точка Б), някои не искат да знаят, други просто се борят за да оцелеят. В този документален филм се опитах да заснема личностите колкото се може по-интимно. Сергей, Даймонд, Рафаел, Елиза: истински хора, които блестящо изразяват сложността на тази система, а за мен са и истинската загадка.
Revolution OS разказва историята на бунта на хакерите срещу системата на собственическия софтуерен модел. Бунт от който произлиза не само популярната операционна система ГНУ/Линукс, но и цяло движение и философия. Движението за свободен софтуер е представено чрез серия от интервюта с едни от най големите имена - Ричард Столман, Линус Торвалдс, Ерик Реймънд и много други. Филмът загатва и за вътрешните конфликти в Движението - от една страна това са по-мейнстрийм ориентираните хора, които виждат само един по-добър бизнес модел, а от друга това са по-радикалните личности като Ричард Столман, за които движението е просто движение за по-добър софтуер, а една по-широка борба за човешко освобождение. Макар и в началото всичко да започва от радикалната философия на Столман, по-късно движението се разделя. Но макар и участниците да изповядват коренно различни идеи, това не им пречи да си съдействат срещу собственическия софтуер.
С думите на самия Столман:
Radical groups in the 1960s developed a reputation for factionalism: organizations split because of disagreements on details of strategy, and then treated each other as enemies. Or at least, such is the image people have of them, whether or not it was true. The relationship between the Free Software movement and the Open Source movement is just the opposite of that picture. We disagree on the basic principles, but agree more or less on the practical recommendations. So we can and do work together on many specific projects. 'We don't think of the Open Source movement as an enemy. The enemy is proprietary software.
Доста плашещ филм, разглеждащ разрастването на религиозното фундаменталистко движение в САЩ, през погледа на лагера за християнска индоктринация на малки деца - Kids on Fire (Деца под пара). В този лагер децата се учат на религиозно подчинение, на това че са грешни, както и на други християнски ценности като това, че трябва да се изправят на кръстоносен поход срещу Исляма, в защита на семейните и държавните ценности, в готовност да убият всеки враг на Исус.
Има доста брутални кадри от този фашизоиден лагер, в който са изкарани от психическото си равновесие, носят военни дрехи, танцуват истерично под звуците на християнски милитаристичен рок и се молят пред картонения образ на Буш.
Номинация за "Оскар" за "Най-добър документален филм" през 2007 г. Има и много други награди и номинации. Печели и наградата на Голямото жури през 2006 г. на фестивала за документално кино "Силвердокс", Мериленд, САЩ.
Заглавие: Завземането Оригинално заглавие: The Take Година: 2004 Продължителност: 87 мин. Режисура: Avi Lewis Сценарии: Naomi Klein Сайт:http://www.thetake.org/ IMDB
В разгара на драматичния икономически колапс на Аржентина през 2001, най-проспериращата средна класа в Латинсска Америка се озовава в град на духовете сред изоствамени фабрики и масова безработица. Заводът за авточасти "Forja" стои спящ докато доскорощните работници не започват да действат. Те са част от смелото ново движение на работници, които окупират банкрутирали бизнеси и създават нови работни места в руините на провалилата се нео-либерална система.
Филмът на Наоми Клайн и Ейви Люис разказва как самоуправлението, солидарността и желанието за по-добър живот могат да помогнат на едни съсипани от МВФ, Световната Банка, корпорациите и нео-либерализма хора да си върнат обратно работните места и достойнството.
Заглавие: Светът според Монстанто Оригинално заглавие: Le Мonde Selon Monsanto Година: 2008 Продължителност: 108 мин. Режисура: Marie-Monique Robin Сценарии: Marie-Monique Robin Сайт:http://www.arte.tv/fr/1912794.html IMDB
"Патентите за производство на ГМО се държат от едва няколко международни компании, най-голямата от които е Monsanto, която към 2005 г. контролира 88% от площите с ГМ култури. А в зависимост от културите Monsanto има между 70 и 100% пазарен дял. Други производители на ГМО са DuPont, Syngenta, Bayer, Dow и още няколко по-малки фирми. Освен ГМ семена тези компании произвеждат и пестицидите, с които се препоръчва да се пръскат посевите. Така се получава един затворен кръг и няколко производители получават пълен контрол върху хранителните ресурси." Внедрена в 46 страни, компанията Монсанто е станала световният водач на ГМО, но също и едно от най-противоречивите предприятия от индустриалната история. От създаването си през 1901 фирмата е натрупала купища дела поради токсичността на продуктите си, но днеска се представя като предприятие на "науките на живота", покръстено в добродетелите на устойчивото развитие.
Изхождайки от неиздавани документи, от свидетелства на жертви, на учени и на политици, Светът според Монсанто пресъздава зараждането на една индустриална империя, която с голямата помощ на лъжите, на сношения с американската администрация, на различни форми на натиск и на опити за корупция се е превърнала в първата посевна компания в света, позволявайки разпространението на ГМО културите без никакъв сериозен контрол на последствията от тях върху природата и човешкото здраве!
Заглавие: The Yes Man Оригинално заглавие: The Yes Man Година: 2003 Продължителност: 80 мин. Режисура: Dan Ollman, Sarah Price, Chris Smith Сайт: http://www.theyesmen.org/ IMDB
Заглавие: The Yes Man оправят света Оригинално заглавие: The Yes Man Fix the World Година: 2009 Продължителност: 87 мин. Режисура: Andy Bichlbaum, Mike Bonanno, Kurt Engfehr Сайт: http://theyesmenfixtheworld.com/ IMDB
Гледане:
Приемиерата на филма беше скоро и май все още няма от къде да се дръпне. Когато има ще пусна нов пост спец за това.
Описание:
The Yes Man е активистка група занимаваща се с culture jamming *. Основен обект на вниманието на ебавките им е хегемонията на пазарната идеология. Те практикуват, наричанатата от тях, 'корекция на личността'. Представят се за властни личности или говорители на влиятелни държавни или бизнес организации. Правят това като поддържат фалшиви уебстраници, наподобяващи тези на организациите, които искат да имитират. Понякога организаторите на различни симпозиуми, телевизионни предавания, конференции и др. объркват оригиналните страници с фалшивите и така несъзнателно канят активистите от The Yes Man да говорят от името на организации като СТО например. Те използват това като възможност да иронизират организациите поставящи властта и печалбата над хората... Всъщност това е само част от дейността на групата... трябва да гледате филма, защото акциите им наистина са уникални!
Може да видите интервю с Andy Bichlbaum от The Yes Man, в което той разказва за акциите на групата. Интервюто тук:
Много от акциите им могат да се гледат в YouTube, други на страницата им.
цитати от филма: “Консуматорското общество, разруши околната среда. Изби милиони животински видове. Отрови моретата, реките и езерата. Замърси въздуха. Напълни атмосферата с въглероден двуокис и други вредни газове. Разруши озоновия слой. Изсече нашите гори и разруши своите собствени.
И какво остана за нас? Недоразвитост. Бедност. Зависимост. Недоразвитост. Дълг. Несигурност.”
...
“Разрушението на собствеността не е насилие. Не може да насилваш сграда или прозорец. Това, което се опитваме да направим е да окуражим задаването на въпроси. Защо хората излизат навън и се опитват да протестират или да направят нещо? Това не е безмозъчно насилие. Безмозъчно е да си седите, да блъскате наркотици, гледате MTV – след което да си намерите работа и да се размотавате. Според мен това е насилие. източник
Сюжет:
Класическа кино критика на съвременния свят, както и на алтернативите, които се предлагат. Макар, че е малко несправедлив към последните и че е отворен към нихилистки 'прочит', филмът е просто задължителен!!!
Само преди 150 години Корпорациите са относително непознато явление, днес те са доминираща институция в света... постепенно и у нас.
Филмът изследва въздействието на Корпорацията върху средата, обществото, децата, здравето, медиите,демокрацията, и даже върху нашите гени... филмът е критически поглед върху конвенционалното здравомислие относно ролята на корпорациите в съвременния живот. Филмът е провокация към адвокатите на икономическата глобализация. Добър повод за размисъл, дебат и действия....
Във филма участват Майкъл Мур (режисьорът на филма“9/11 по Фаренхайт”), Ноам Чомски, Наоми Клайн (авторката на “Без лого” No logo) и Милтън Фридмън (Нобелова награда за икономика). Със специалното участие на “Топ консултантите на ФБР относно психопатите” , защото както шеговито се изразяват в резенциите за филма: “Corporation” е изследване върху патологията на печалбата и властта. Филмът е представен на фестивала Сънданс. Първата прожекция на филма в мрежата на киносалоните на САЩ е била през април 2004г. ------------------------------------------------
Запомнете, Земята не умира, нея я убиват и хората, които я убиват имат имена и адреси.
Носител на 24 международни награди, 10 от които награди на публиката, включително от фестивала “Сънданс” 2004г.
По книгата на Джоел Бейкън “Корпорацията: Патологичното преследване на печалба и власт”
“Корпорацията” изследва природата и грандиозното развитие на доминиращата институция на нашето време. Кадри от поп културата, рекламата, TВ новините, и корпоративната пропаганда, осветяват влиянието на корпорацийте върху нашия живот. След като тя се ползва с правен статут на "личност" филмът поставя “корпорацията” на дивана на психиатъра, който пита "Що за човек е това?" Предизвикващ, остроумен, бързо информативен, “Корпорацията” включва четиридесет интервюта с корпоративни мениджъри и критици - включително Милтън Фридман, Ноам Чомски, Наоми Клайн, и Майкъл Мур - плюс истински признания, изследване на казуси и стратегии за промяна.
Преди 150 години Корпорацията е сравнително незначителна институция. Днес, тя е живо, драматично, проникващо присъствие във всички сфери на нашия живот. Като църквата, монархията и комунистическата партия в други времена и на други места, корпорацията днес е доминиращата институция. Но историята наказва доминиращите институции. Всичко беше смачкано, омаловажено или погълнато в някакъв нов ред. Малко вероятно е Корпорацията да бъде първото изключение в историята. В този контекст, изчерпателния и завладяващ документален филм на Марк Акбар, съавтор на влиятелния и находчив филм “MANUFACTURING CONSENT: NOAM CHOMSKY AND THE MEDIA” (Фабрикуване на съгласие: Ноам Чомски и медиите), с помощта на втория режисьор Дженифър Аббът и писателя Джоел Бейкън проучва отражението и важните последици от нарастващото превъзходство на корпорацията. Направен по книгата на Бейкън “Корпорацията: Патологичното преследване от печалба и власт", филмът е навременно, критично разследване, което поканвайки изпълнителни директори, брокери, гурута, шпиони, играчи, работници и учени, ще разкрие вътрешната работа на корпорацията, любопитната история, спорните въздействия и възможното бъдещо развитие. Филмът съдържа впечетляващи интервюта с Ноам Чомски, Майкъл Мур, Хауърд Зинн и много други, “Корпорацията” скицира грандиозния разцвет на институцията, насочена да постига специфични икономически цели, както и разказва за редица победи над тази привидно непобедима сила.
Какво казват за “The Corporation”
“Препоръчваме всеки един в Америка да види този филм!” Ain’t It Cool News
“Следващия “Bowling for Columbine.” The Globe and Mail
“Увлекателен!” Minneapolis Star Tribune
“Силно, забавно, събуждащо хората.” Variety
“Фаворит на публиката...два часа и половина размазване на титуляра от заглавието.” In These Times
“Мощен, яростен, и абсолютно отрезвяващ. Направете усилие, за да го видите!” FilmThreat.com
Авторите на филма
Марк Акбар Продуцент, Режисьор Работейки почти 30 години върху филми, видео и книги, усилията на Марк Акбар чрез медия, да предизвика разбиване на апатията около ядрената лудост, бедността, цензурата, Източен Тимор, човешките права, религиозните права, американската хегемония и корпоративната власт. Акбар е най-известен с филма “MANUFACTURING CONSENT: NOAM CHOMSKY AND THE MEDIA” (Фабрикуване на съгласие: Ноам Чомски и медиите), който той създава в съавтордство с Питър Уинтоник. Филмът беше оценен с 22 награди, прожектиран в 300 градове и се излъчи по 30 национални телевизионни мрежи. Акбар получи номинация за най-добър писател за “THE CANADIAN CONSPIRACY” “Канадския заговор”, културно/политическа сатира за CBC и HBO. Филмът беше номиниран за “Еми”. През 1999г. Акбар работи с редакторката Дженифър Аббът по филма “TWO BRIDES AND A SCALPEL: DIARY OF A LESBIAN MARRIAGE” (“Две булки и един скалпел: дневник на лесбийска сватба”), Трагикомична история за първата легална сватба на хомодвойка в Канада.
Марк Акбар: Ние сме много привилегировани, където живеем, с ресурсите, които имаме. Аз лично имах сравнителна привилигирован живот заради финансовите успехи на моето семейство. Аз израснах в Отава; моят баща беше успешен бизнесмен. Аз винаги изпитвах задължение да се опитвам да използвам тази привилегия отговорно. Когато открих, че имам оборудване за правене на медия, аз опитах да приложа това в правенето издаването на разни неща от, които самият аз се интересувах. Аз се зарекох в един момент да работя само по проекти, от които се интересувам и заедно с хора, които харесвам. Работих с Робърт Дел Тредичи по неговата книга “AT WORK IN THE FIELDS OF THE BOMB”. Бях много ангажиран с ядрените опити в началото на 80-те. Определената медийна среда - книга или филм - беше по-малко важна за мен от казването на идеи. Скоро след това, Питър Уинтоник и аз решихме да направим филм за Ноам Чомски и неговите виждания. Това ни отне пет години; филмът, който направихме, “MANUFACTURING CONSENT” (Фабрикуване на съгласие), имаше голямо въздействие върху активистки общностти и учители, както и върху зрителите на редица филмови фестивали.
Дженифър Аббът Режисьор, Редактор Дженифър Аббът е документалистка, активист и редактор с разнообразни интереси в продуцирането на медийни продукти, които да влиаят върху социални проблеми и норми. Освен като сърежисьор и редактор на “Корпорацията”, тя създаде, режисира и редактира “A COW AT MY TABLE” “Крава на моята маса”, документален филм за същността на месоядната култура и животните, който спечели осем международни награди. Нейните предишни работи включват експерименталния, късометражен филм и видео инсталация “SKINNED” – изследващ междурасовите взаимоотношения. Творбата обиколи Северна Америка и Европа, включително музея за Съвременно изкуство в Ню Йорк от съвременен чл. Тя е редактор и съавтор на книгата “MAKING VIDEO “IN”: THE CONTESTED GROUND OF ALTERNATIVE VIDEO ON THE WEST COAST”. Тя живее на остров Галиано.
Джоел Бейкън писател/сценарист Авторът на “The Corporation: The Pathological Pursuit of Profit and Power” “Корпорацията: Патологичното преследване на печалба и власт” Бейкън е юрист, професор и писател със степени от Оксфорд, Делхюз и Харвард. Неговата работа е насочена към критично изследване на социалните, икономически и политически измерения на законодателното право. Негови публикации са публикувани в редица акедемични издания и в масовия печат. Неговата книга, “JUST WORDS: CONSTITUTIONAL RIGHTS AND SOCIAL WRONGS”, е определена като “остър коментар на една от най-популярните канадски интелектуалци”. “Корпорацията: Патологичното преследване на печалба и власт” излиза от печат в Канада през март 2004г.
Кой кой е в “The Corporation”
Джейн Ейкър - Разследващ журналист, уволнена от Fox News Рей Андерсън - CEO, Interface, world’s largest commercial carpet manufacturer Джо Бадарако - Prof. of Business Ethics, Harvard Business School Мод Барлоу - Chairperson, Council of Canadians Марк Бари - Competitive intelligence professional Илейн Бърнард - Director, Harvard Business School Labor Program Едуин Блак - автор, IBM AND THE HOLOCAUST Карлтън Браун - Commodities broker Ноам Чомски - Professor, M.I.T. Крис Барет и Люк Маккейб - “Corporately-sponsored“ students Петер Дрюкер - Management guru Др. Самюел Епщайн - Emeritus Professor of Occupational and Environmental Medicine, U. of Illinois Андреа Фингър - Spokesperson, Disney-built town of Celebration Милтън Фридман - Икономист, Нобелов лауреат Сам Жибара - Chairman and former CEO, Goodyear Tire Ричард Гросман - Co-founder, Program on Corporations, Law and Democracy Др. Робърт Хари, Ph.D. - Psychologist and FBI psychopath consultant Люси Хюджис - Vice President, Initiative Media Айра Джаксън - Director, Center for Business & Government, Kennedy School, Harvard Чарлс Киърнан - Директор, National Labor Committee Робърт Кийс - President and CEO, Canadian Council for International Business Марк Кингуел - Philosopher, cultural critic, author Наоми Клайн - Author, NO LOGO Том Клайн - Вице президент, Pfizer Inc., world’s largest pharmaceutical corporation Крис Комисаржевски - CEO, Burson Marsteller Worldwide Др. Сюзън Лин - Prof. of Psychiatry, Baker Children’s Center, Harvard Робърт Монкс - Corporate governance advisor and shareholder activist Сър Марк Мууди Стюарт - Former Chairman, Royal Dutch Shell Майкъл Мур - Author, filmmaker Оскар Оливейра - Leader, Coalition in Defense of Water and Life Джонатан Реслър - CEO, Big Fat Inc., undercover marketing specialist Джереми Рифкин - President, Foundation on Economic Trends Др. Вандана Шива - Physicist, ecologist, feminist and seed activist Клей Тимън - CEO, Landor and Associates, global branding specialists Майкъл Уолкър - Executive Director, Fraser Institute Робърт Вайсман - Editor, MULTINATIONAL MONITOR Стив Уилсън - Investigative reporter, fired by Fox News Ъруин Владавски-Бергер - Vice President, Technology and Strategy, IBM Servers Мери Зиперник - Coordinator, Program on Corporations, Law and Democracy Хауърд Зин - Историк и автор на “A PEOPLE’S HISTORY OF THE UNITED STATES”
НАГРАДИ
Genesis Award for Outstanding Documentary Film United States Humane Society
Audience Award for Best Feature Length Film Ecocinema International Film Festival, Rhodes
Best Feature Documentary Environmental Media Association Awards
Reel Room Audience Award for Best Documentary Sydney Film Festival
Joris Ivens Special Jury Award International Documentary Festival, Amsterdam
NFB Best Documentary Award Calgary International Film Festival
Best Feature Length Documentary Ecocinema International Film Festival, Rhodes
Top Ten Films of the Year Toronto International Film Festival Group
Best Documentary (1st runner-up) Seattle International Film Festival
Special Jury Mention Montreal New Film And Video Festival
Награда на публиката, World Cinema, Documentary Sundance Film Festival
Награда на публиката Philadelphia International Film Festival
Награда на публиката Vancouver International Film Festival
Награда на публиката Thessaloniki Documentary Film Festival
Награда на публиката FIC Brasilia International Film Festival
Награда на публиката Calgary International Film Festival
Награда на публиката Toronto International Film Festival
Този блог ще служи като събирателно място за интересни политически филми. Ще се съдържат по няколко думи за филма, от къде може да се дръпне и от къде може да се намерят субтитри на български (ако няма на български - английски).
Разликите с колибка, макар и да има доста препокривания, е че тук документалното кино ще бъде по-политизирано. Още една разлика е че тук освен документални филми ще има и линкове към добро и политизирано игрално кино.
Разликата с http://www.youtube.com/user/dokumentalni и http://dokumentalni.blogspot.com е че тук целта е по-скоро изграждането на на база данни.
Освен това, когато сметнем, че някой филм си заслужава, ще пускаме малко по-дълги прегледи. Zeitgeist няма да е тук.
За сега това е планът. Вероятно ще се промени. Ще се радваме ако ни давате и ваши предложения.